Разговаряме с председателя на Българския стрелкови съюз, бивш председател на ДАМС и бивш спортен министър Весела Лечева. Добър ден!
Здравейте!
Как се развива вашата кариера в спортната стрелба? Малцина знаят, че сте започнали с волейбол. Може би сме изпуснали една волейболна звезда?
Да, това беше моята мечта – да бъда волейболистка. Може би заради емоциите и динамиката на този спорт. В трети клас започнах да тренирам във Велико Търново. За съжаление, не ми се получи с този спорт, тъй като треньорът ми често отсъстваше, завършваше Националната спортна академия в София. Явно волейболът не беше моята съдба, но спортната стрелба ми отвори нови хоризонти.
Вашето семейство е отдавна свързано с този спорт. Как всъщност започнахте да се занимавате със спортна стрелба?
Да, баща ми Николай Лечев беше дългогодишен старши треньор на националния отбор по спортна стрелба и под негово ръководство бяха постигнати значителни успехи. В началото аз не мечтаех за спортна стрелба. Това беше по-скоро мечтата на баща ми. За мен спортната стрелба изглеждаше скучна и оръжието не се свързваше с детските ми представи. Започнах с огромно нежелание, но социалният контакт с други деца на стрелбището ме вдъхнови.
На каква възраст започнахте?
Бях на 11 години. Стрелбището беше в мазе на стадион „Велико Търново“ с пет коридора – три за пушка и два за пистолет. Започнах с пушка, която беше дълга и тежка, но желанието ми да се усъвършенствам всеки ден ме задържа в този спорт цели 25 години.
Какво беше влиянието на баща Ви върху Вашата кариера?
Баща ми беше изключително строг и държеше на желязна дисциплина. Плановете се правеха за период от четири години напред, насочени към Олимпийските игри. Когато бях на 12-13 години, той ми показа четиригодишен план, който предвиждаше постигане на резултати, които тогава ми изглеждаха невъзможни. Но системната работа и поставянето на дългосрочни цели ни помогнаха да ги постигнем.
Вашите постижения са изключителни – 17 световни рекорда, пет световни титли, осем европейски и два сребърни медала от Олимпийските игри. Какво липсва в тази впечатляваща колекция? Само Олимпийската титла Ви липсва, но следата, която оставихте в спортната стрелба, е огромна.
Много се гордея с титлата „Стрелец номер 1 на 20 век“. Конкуренцията беше изключително сериозна, както в България, така и на международно ниво. Най-трудно беше да спечеля републиканските първенства.
Как треньорът може да помогне в моменти на трудности по време на състезание?
Спецификата на спортната стрелба изисква силна връзка между треньор и състезател. Баща ми винаги внимателно избираше думите си, за да намери точния баланс между мотивация и успокояване. В много случаи той ме насочваше да мисля за състезанието като добре организирана тренировка, за да намали стреса и напрежението.
Имаше ли разлика в отношението на баща Ви към Вас и другите състезатели?
Не, баща ми беше строг и справедлив към всички. Вкъщи той също беше строг, но това ми помогна да се усъвършенствам. Макар че не съм имала типично детство, а прекарано на стрелбищата и състезанията, не съжалявам за нищо.
Връщайки се назад във времето, единствено Олимпийската титла ли ви липсва в огромната ви колекция от медали и отличия? Има ли нещо, за което съжалявате, като пропуснато състезание или участие?
Аз от тези 25 години съм участвала в много състезания и много от тях не съм спечелила. Случвало ми се е да загубя доста. Като гледам равносметката, може би съм спечелила много от най-важните състезания, но съжалявам за всяко едно, което не съм спечелила. Още от първото ми градско първенство в Велико Търново, което трябваше да ми даде право да участвам на Държавното първенство, само първите трима имаха право да участват на държавното. Ако загубех, не можех да участвам на държавното първенство. Така че всяко едно състезание, което не съм спечелила, за мен е било огромна загуба. Винаги съм се борила да спечеля първото място.
Наистина бях много добре подготвена и за двете Олимпиади, на които участвах – в Сеул и в Барселона, където завоювах второ място. Но Олимпиадите са много по-различни състезания, много по-трудни и престижни. Световните първенства са формално по-трудни, защото участват по трима състезатели от всяка държава, докато на Олимпийските игри участват по двама състезатели от всяка държава, което намалява конкуренцията. Но не се получи и в двата случая, когато бях в най-добра спортна форма.
Особено на Олимпиадата през 1992 година, когато влязох с втори резултат в финала. С една корейка бяхме с еднакъв брой точки – 396. Много трудно състезание, но успях да вляза с добър резултат в финала. Но това е съдба, мога да кажа. Половин час преди да започне финала, обявиха, че заради спиране на електричеството, финалът ще се измести половин час по-късно. Реших да се оттегля в съблекалнята и там да изчакам тези 30 минути, за да не се разфокусирам. Но пет минути по-късно решиха, че токът е дошъл и запазиха първоначалния час за финала. Тази информация нямахме ние с баща ми. Вече всичко беше извън всякакъв ред. Последните три изстрела бяха абсолютно централни десетки, които ме върнаха обратно в медалите. Успях да се върна, защото вървях шеста или седма.
Това показва как един малък, дребен факт може да окаже огромно влияние в даден момент. Всеки състезател трябва да подреди състезанието по най-добрия начин, за да представи своята върхова спортна форма в точния момент. Затова когато ни гледат отстрани, изглеждаме вглъбени и не обръщаме внимание. Така и трябва да бъде, за да се фокусираш и да се концентрираш максимално и да не допуснеш някакъв гаф, който да те извади извън строя.
А какви са Вашите спомени от най-запомнящите се състезания?
Едно от най-запомнящите ми състезания беше Световното първенство в Сараево през 1989 година. Спечелих златен медал след допълнителна стрелба за определяне на победителя с рускинята Малухина. Това беше най-трудният ми изстрел, но и най-ценният момент.
Радвате ли се на успехите на българските стрелци днес?
Много се вълнувам, когато гледам нашите състезатели. Съпреживявам техните успехи и трудности. Вярвам, че имаме много талантливи състезатели, които с подкрепа и мотивация ще постигнат високи резултати. Надявам се да видим следващите шампиони съвсем скоро.
Благодаря Ви, Весела Лечева, за прекрасното интервю. Надяваме се, че българската спортна стрелба ще има още много успехи.
Благодаря и аз. Пожелавам успех на всички наши състезатели.
Автори: Иво Банчев, Ангелина Хаджимитова
Снимки: Борислав Цветанов (Sportal.bg), Бончук Андонов (startphoto.bg), личен архив, Министерство на младежта и спорта, Gettyimages.com
