Диана Ненова, ти си половинката на Тервел Пулев. Двамата сте от най-популярните ни известни спортисти през годините, но сега ще си в ролята на майка. Как се отглеждат вашите три момчета Калоян, Аспарух и Самуил плюс Тервел, разбира се?

Със здрави нерви и любов.Така се отглеждат. Може би всичките деца така се отглеждат, не само момчетата. Но трябва да имаш търпение, любов, нерви. Това са основните неща.

Имате ли моменти, в които ти липсва женска подкрепа в това изцяло почти мъжко семейство?

Не. Както Тервел казва, аз по-добре се разбирам с мъжете, отколкото с жените. По никакъв начин не съжалявам, че имам момчета. Може би с тях мога да се справя и затова ги имам.

Всъщност, как успяваш да се справиш с тях?

Големият Калоян е много самостоятелен. Той няма кой знае каква нужда от ежедневни грижи, от гледна точка на време. Иначе успявам с добра организация. Но това ще си проличи по нататък.

Как Аспарух реши да поеме по твоите стъпки?

Той тренира волейбол, да. Засега му харесва. Като всяко дете първо пробва тенис, пробва плуване, пробва и лека атлетика и сега пробваме волейбол. Аз ще съм много щастлива, ако продължи.

А какви са спортните им занимания? Как подхождате към избора на спорт за тях и има ли някои спортове, които предпочитате или избягвате?

Очакваме с интерес да видим по какъв път ще тръгне Самуил. Ще видим какво ще избере той. По отношение на бокса, той остава на заден план за момента. Не съжалявам за това. Вероятно всички вече знаят моето мнение. Боксът е хубав спорт, но като майка предпочитам децата ми да се занимават с други спортове. Всеки от тях има свободата да избира. Не налагам нищо на сила. Калоян, който е най-големият, проявява интерес към футбола и наистина си го желае.

Ти ли си основата на това семейство да бъде толкова сплотено, тъй като знаем, че в момента Тервел е доста зает със своята професионална кариера в бокса? Ти ли си стожера на това семейство?

Старая се по всякакъв начин да подкрепям Тервел и да му помагам. В нашето семейство няма женска или мъжка работа. И двамата правим всичко. Намерили сме си наш баланс.

Момчетата палави ли са?

Палави си, да. Все чупят нещо. Леглото ни е ринг. Играят бокс, играят футбол, играят волейбол. Вкъщи всичко е счупено, но важното е, че са здрави. Растат правилно. Забавляват се. Това е.

Казах вече, че сте едни от най-успешните ни спортисти. Ти – с една изключително успешна кариера във волейбола – национален отбор, игра в чужбина. Съжаляваш ли понякога за това, че сложи край на кариерата си, за да се посветиш на това голямо семейство, което изградихте през годините?

Не, не. В никакъв случай не съжалявам. Не мога да съжалявам. Аз имам три деца и как да съжалявам? Така е трябвало да стане. Аз съм жена, това ми е ролята, в крайна сметка. А и аз, моето си го изиграх. Съжалявам, за някои пропуснати шансове като да направим нещо повече с националния отбор. Но аз играх до 33-34 годишна възраст, което е доста, Даже когато родих и Самуил, се върнах. Така че съм поиграла. И после дойде краят.

Какво те стимулираше между двете бременности да се завърнеш отново в игра и да те виждаме в така познатата ти добра светлина на волейболния терен?

Честно казвам, в началото ме стимулираха натрупаните ми килограми.
Трябваше по някакъв начин да се въведа в приличен вид. И така полека-лека ходих по един, два пъти седмицата да тренирам волейбол. И то така се случиха нещата, че започнах пак да играя. Но после като родих вече и Самуил, а имах и доста контузии, нямаше смисъл повече. Има една възраст, в която е по-добре да спреш.

Няма да насилвате децата да избират спорта и ще ги оставите сами да вземат решения, както до момента са направили. Но все пак има ли нещо специално, има ли начин, по който ги възпитавате?

Със сигурност спорта е едно от важните неща за нас. Ние ежедневно ги учим, че трябва да има дисциплина. На това учи спорта – дисциплина, организираност. Ежедневието им да бъде организирано, да имат план, какво правят, да не бъдат хаотични, да не бъдат разпилени. На това мен със сигурност ме е научил спорта. Опитваме се да ги учим и да бъдат борбени, да не бъдат мързеливи, да не се отказват, да правят добри неща. И аз, както казвам на големия, който ми се смее, Вселената ще им върне тази добрина. Трябва да бъдат трудолюбиви, постоянни и търпеливи.

Към момента големият, както казахме, избра футбола, който е колективен спорт. Аспарух също се е насочил към колективен спорт. Смяташ ли ти като един състезател от колективен спорт, че това може да възпита повече качества в тях и повече отборен дух извън спорта?

Със сигурност, но не е задължително. Както виждаме, има много ръководители на големи спортни организации, които идват от индивидуалните спортове, но въпреки всичко те управляват голяма група хора. Така че не е нещо задължително да си от колективен спорт, за да станеш отборен играч. Не. Това си е и до човека. Дори в индивидуалните спортове пак сте в някакъв колектив – отбор, комуникирате, поддържате се.

Говорихме за ролята ти на майка. А каква може да кажем, че е била твоята роля във връзката ви с Тервел, тъй като знаем, че той е имал трудно детство. От тази гледна точка, доколко ти му помогна? Той сигурно се е справил и като по-малък с тези неща, но имаше ли нещо, в което ти е било трудно да му помагаш?

Не. Това той може да каже, дали съм му помогнала или не. Но тук я няма тази мелодрама – как той е бил с трудно детство и после аз по някакъв начин съм го спасила. Не. Единственото, с което съм му помогнала, може би, и съм му дала е любов. Аз друго не мога да му дам. А дали съм му помогнала, той може да каже.

Както казах, вече успяхте да изградите едно голямо семейство. Какво би искала да кажеш на младите, на хората, които тепърва ще стават родители и които, да речем, имат страх да създават повече от едно дете? Ето сега имаме нагледен пример, че вие сте се справили. Само вие си знаете как, но виждаме едни здрави, прави деца.

Не знам дали сме се справили. Това ще видим, когато те пораснат и станат възрастни и, надявам се, успели хора. Какво да им кажа? Да не се страхуват, няма нищо страшно. Просто трябва да имат търпение, организация и здрави нерви. Това е. Няма нищо страшно. Дете се гледат най-вече с любов. Когато го обичаш, то си расте и се развива правилно.

Здравите нерви ли са те съхранили теб, за да оставаш с усмивка при всички счупени телевизори и при всички бели?

Да. В крайна сметка от всичките бели и аз се ядосвам, няма как. Ядосвам се и то много, но за мен е важно, че те в крайна сметка са здрави. Това е най-важното. Оттам нататък, това че телевизорът е счупен, не е чак толкова драматично. Това са здравите деца – буйни.

Ти много добре знаеш какви жертви изисква една спортна кариера. Би ли се радвала, ако те все пак изберат професионалния спорт някой ден? Би ли ги подкрепяла като майка да са спортисти на високо ниво?

Разбира се, даже с големия вече водим по-сериозни разговори за професионален спорт. И аз му предавам моя опит. Даже му предавам неща, които аз не съм успяла да постигна, но знам как психологически да ги постигне той. И се радвам, когато отида на негов мач. Вълнувам се повече, отколкото съм се вълнувала на мой мач. Много искам да бие, много искам да побеждава. Така че, да, ще се радвам и им го пожелавам, защото спортът, колкото и да взима, много и дава.

Любовта ли е тайната на вашия семеен живот до момента?

Няма тайна. Това сме си ние. Да, и любовта, разбира се, то без любов няма как. Нищо не може да те задържи с един човек. Любовта е важна, но балансът е в основата на всичко.
След като разговорът с Диана ни отвори прозорец към техния дом, успяхме да хванем и Тервел за кратко. Той допълва разказа със своята перспектива за това как спортът и семейните ценности се преплитат в тяхното ежедневие, особено когато става дума за възпитанието на техните три момчета.

След като разговорът с Диана ни отвори вратата към техния дом, успяхме да хванем и Тервел за кратко. Той допълва разказа със своята перспектива за това как спортът и семейните ценности се преплитат в тяхното ежедневие, особено когато става дума за възпитанието на техните три момчета.

Тервел, какво си спомняш от детството – как се изграждат характери с човешка съдба като вашата с Кубрат?

Характери се изграждат, като до тях има родители или поне един, който влага енергията си и има интелекта да оцени важността на всяка една стъпка в развитието на човека.

С Диана успяхте да изградите голямо семейство и в момента отглеждате три прекрасни момчета. Какво искаш те да научат от вас, които имате зад гърба си много сериозни спортни кариери?

От нас те биха могли да научат доста неща за семейните ценности и смисъла от това да са заедно майката и бащата. А за спортните кариери мисля, че може да се научи едно важно качество, което неминуемо дава резултат – постоянството!

Диана каза, че бихте ги подкрепили, ако изберат да гонят спортна кариера. Знаейки много добре какво коства това на един човек, има ли специални съвети, които би искал да дадеш на децата си?

Специални съвети постоянно даваме – било то за отношенията с приятелите или за спорта. За мен това е важно – родителите да са до децата във всяко едно отношение. Говорим си за всички аспекти на ежедневието.

Какво е посланието ти към хората, които тепърва ще стават родители и чиито деца ще изберат спорта?

За мен лично спортът е важна част за развитието и изграждането на една хармонична личност. Когато започваме да учим децата да пишат и четат, трябва да ги запознаем и с масовия спорт като начално стъпало. В древността идеалът за извисена и развита личност е било това, да е еднакво умна и еднакво физически развита. Наричали са го Калокагатия!

Строги родители ли сте с Диана?

Предполагам, че не сме строги родители, а от нас двамата Диана играе ролята на по-строгия. Аз предпочитам да им показвам с добро и с разговори, че всички съвети, насоки и правила са всъщност за тяхно добро.

Какво смяташ, че е най-важно да научат децата ти в днешно време, когато възпитанието и човешките ценности често остават на заден план?

Ние сме длъжни да им кажем кое спрямо нашите ценности е редно, въпреки че в новото време навлизат съвсем различни схващания за света, за половете и отношенията между хората.

Автори: Рая Иванова, Ангелина Хаджимитова
Снимки: Sportal.bg, Български олимпийски комитет (БОК), startphoto.bg, личен архив, Gettyimages.com