Здравейте, Наташа! И честит нов член на Вашето семейство – малката Карина.
Преди да ни разкажете повече за това вълнуващо събитие във Вашия живот и преди да обърнем внимание на вашата нова роля – тази на баба, ми се иска да започнем от начало и да се концентрираме първо върху Вашата роля на майка!
Вие сте майката на Мадлен Радуканова – нашата златна олимпийска медалистка от Токио 2020. Вие и съпругът ви – Милен Радуканов, както и по-голямата Ви дъщеря – Лилия, сте спортисти. Казват, че зад всеки успял спортист, стои неговата майка. Така ли е според Вас?

Да, така е. И не само! Важна е подкрепата и на цялото семейство и отдадеността към спорта от страна на самото дете.

Разкажете ни какви бяха Вашите момичета като малки?

Те са моята гордост. Като малки бяха добри деца. Може би това са дължи на спорта и дисциплината, която всъщност е в нашето семейство като цяло.

А разбираха ли се или се караха?

Разбираха се много добре – бяха си приятелки от малки. Имаше един момент на отдалечаване една от друга, когато Лилия отиде в Холандия да учи и просто тогава им се разминаха пътищата. Мадлен си остана тук с гимнастиката, а Лилия – там с ученето и тогава имаше леко отдалечаване между тях. Но сега една без друга не могат и за двете е много важна тази силна връзка между тях.

Как започнаха да тренират и на каква възраст? И защо художествена гимнастика – Вие сте била състезателка на дълъг и троен скок?

Първо записахме голямата ни дъщеря – Лилия – тя беше на пет годинки. Отидохме в залата не с някакви амбиции да става голям спортист, а просто за правилна стойка, за грация, за дисциплина и нещо да спортува, защото ние сме спортно семейство. Съответно, след като каката тренира, трябваше и малката да тренира. Разликата на двете е три години и тогава Мадлен беше на 2. Треньорките я видяха как крачи, докато чакаме каката от тренировка и казаха: Тя ни трябва в залата! Не знам какво видяха в това две годишно момиченце.
Малко след това се наложи да отидем да живеем в Гърция цялото семейство покрай Милен, зараду футбола. Там и двете ходеха на балет при треньорка от България – Гергана Начева. Тя провеждаше тренировките много забавно и децата не го приемаха като спорт, а като развлечение. Ходеха с голямо удоволствие. След което се върнахме в България и отново стъпихме в залата по художествена гимнастика, където вече Мадлен беше на пет години.

Помните ли първото й състезание?

Първото състезание на Мадлен беше в Белгия точно тогава, когато беше на седем години. Там тя отиде само с нейната треньорка Мария Кънчева. Представи се много добре и така започна всичко. И за двете стана начин на живот. Всъщност Лили се опитваше да се откаже няколко пъти, но просто не й се получаваше, защото тя обичаше да тренира.

Каква беше Вашата роля в развитието на момичетата като гимнастички?

Моята роля беше единствено и само да ги подкрепям и да се радвам на техните успехи. Не е имало налагане на моето мнение. Даже, когато Лили искаше да се откаже, я оставихме тя сама да реши иска ли да се върне в залата или не иска. Не съм я натискала.

Кога осъзнахте, че имат потенциал да станат професионалисти?

Такъв момент точно не е имало. Нямали сме болни амбиции да станат професионалисти и шампиони. Всичко това го приемах като забавление и за мен беше важно те да изпитват удоволствие от това, което правят.

Вие самата до ден днешен се занимавате със спорт. Намираме Ви в залата за пилатес, в която преподавате. Това ли е Вашата истинска страст?

Да! За мен спортът е страст и начин на живот. За мен движението е самият живот. В последствие го превърнах и в моя професия. Често се шегувам, че нямам нито един работен ден. За мен това е начин на живот и удоволствие от преживян ден.

Чудесно е, че помагате и на другите хора да се чувстват добре, да са здрави.

Всъщност, най-голямото удовлетвореност получавам точно, когато видя клиентите доволни, щастливи и усмихнати след изтощителната тренировка, която съм провела.

Мадлен е 2 пъти бронзова медалистка на световните първенства в Песаро и Баку през 2017 и 2019 г. Златна медалистка е на 5 обръча на световното първенство в София през 2018 г. Сребърна медалистка е с ансамбъла на световното първенство в София през 2018 г. През 2021 година печели златен медал от олимпийските игри в Токио. Това са завидни и невероятни успехи! В кой момент от тези, бяхте най-развълнувана и горда?

Във всеки един от тези моменти бях горда. Аз съм много емоционален човек и винаги се вълнувам и плача от положителни емоции и от радост. На всички световни първенства бях с нея и я подкрепях от трибуните. Но при спечелването на златния олимпийски медал, чувството е неописуемо – бях изключително развълнувана и горда. Дори дълго време след това не можех да осъзная истински какво направиха тези момичета. Всъщност и до ден днешен не съм много сигурна как и какво точно направиха.

Какво Ви доставя най-голяма радост?

Да виждам, че децата ми вече са истински личности, истински жени със самостоятелен почерк в живота. Те вече знаят какво искат и как да го постигнат.

Бяхте ли строга майка?

Строга – не. По-скоро подкрепяща, разбираща и приятелка.

Какви бяха предизвикателствата пред вас като майка на спортистки?

Предизвикателството беше как да ги възпитам като добри хора, като истински човеци. Да се отдадени на спорта и да преследват мечтите си. По-скоро предизвикателство беше, когато виждаха техните приятелки, че отиват на рожден ден, на купон, а те просто бяха заети със състезания и с тренировки и много рядко можеха да излизат, Но това го приемам повече като нещо положително, защото е дало резултат.

Какво беше най-трудното решение, което е трябвало да вземете като родител?

Едно от най-сложните решения, които се наложи да взема като майка, беше да намеря баланса между здравето и образованието на дъщеря ми от една страна и нейните спортни ангажименти от друга. Изправена пред избора дали да позволя на детето си да продължи интензивните тренировки въпреки риска от травми или да насоча вниманието ѝ към учебния процес, осъзнах колко тежко може да бъде това решение.
Особено предизвикателство представляваха моментите, в които тя претърпя сериозни контузии – като изкълчените крака преди Олимпиадата. В тези моменти решимостта да продължим напред се основаваше на общата ни цел и убеждението, че с подходящите мерки и лечение, можем да преодолеем трудностите и да продължим да следваме мечтите си.
На Олимпиадата, Младен е била с пукната костица, което й е причинявало остра болка. Необичайното в тази ситуация беше, че тя не е била наясно с тежестта на своята травма. И точно заради незнанието за това колко е сериозна контузията й и е дало сили да не се предаде.Защото, ако се предаде тя, предава целия отбор. Била е адска болка!
Тя самата казва, че въпреки всичко, жертвата си е заслужавала.
Друго трудно и ключово решение, пред което се изправихме, беше изборът между индивидуално състезаване и участие в ансамбъл. Този избор ни се наложи да направим не веднъж, а два пъти, като всяко от тези решения носеше своите специфични предизвикателства и потенциал за развитие. В крайна сметка, Мадлен сама изрази желание да продължи пътя си в ансамбъл и това решение се оказа правилното.

Какви са най-големите уроци, които сте научила от децата си?

Научих се на търпение.

Сега, когато вече сте преживели радостта от успехите на Вашата дъщеря, как се подготвяте за ролята си на баба в живота на внучката си, Карина?

За мен моите деца са най-голямата ми радост в живота. Радвам се, че съм отгледала две прекрасни дъщери, които тепърва ще правят крачки в майчинството. Аз съм подготвена. Заредена съм с много любов, търпение и радост. Така, както винаги съм била до своите деца, по същия начин ще съдействам и уча своите внуци.

По какъв начин планирате да вплетете семейните ценности в нейното възпитание и да подкрепяте нейните интереси и страсти?

Достатъчно добре смятам, че заедно с мъжа ми сме възпитали и двете ни деца. Сигурна съм, че те се справят още по-добре във възпитанието и грижите пък за техните деца. Ще участвам само с любов, както вече споменах и ценни съвети, когато бъдат поискани.

А как подкрепяте Мадлен в нейната нова роля – тази на майка?

Подкрепям Мадлен по всякакъв начин, който е полезен за нея. Винаги съм на разположение за майчин разговор и за помощ в грижите за Карина.

Малката Карина ще тренира ли художествена гимнастика? Или пък джудо като баща си – Божидар Темелков?

Карина ще избере сама своя път в живота. Със сигурност спортът ще присъства, под една или друга форма. Няма как да не е така при такова спортно семейство като нашето. Но пътят си ще кове сама. Ние ще сме там само за подкрепа и обич.

И накрая, какво бихте искали да знаят младите майки, които имат деца, занимаващи се със спорт?

Бих посъветвала младите майки да бъдат търпеливи към своите деца, да ги слушат и определено да ги прегръщат повече. Всичко останало ще се нареди накрая по възможно най-благоприятния начин.
Също така, призовавам родителите да избягват прекомерната амбиция и натиск върху децата си да тренират. Вместо това, е добре те да насочат усилията си към насърчаване и позитивна подкрепа, помагайки на децата да намерят радост и удовлетворение в спорта, който обичат.

Вече сте майка на шампион, сега Ви пожелаваме да сте и баба на шампион!

Благодаря!

Автор: Ангелина Хаджимитова
Снимки: Ани Недкова (Българска федерация по художествена гимнастика), Български олимпийски комитет (БОК), Sportal.bg, startphoto.bg, личен архив, Gettyimages.com