Валя, Мирела отрано е израснала по стадионите с вас, родители-спортисти. От малка ли се ориентира тя към спорта?
Да, още от много мъничка. Аз още спортувах, докато тя беше на 3-4 годинки. На 5-6 години започна да тренира. Идваше с мен на стадиона и постепенно прояви интерес. Първоначално започна да тренира при Антон Бонов, след което отиде при Руми Цекова, а после при моя треньор Любомир Запрянов. От 2004 се подготвше при треньорката в скок на височина Лиляна Видева.

Смяташ ли, че фактът, че вие сте били атлети, е основната причина тя да избере атлетиката?
Предполагам, че да. Тя винаги е била с нас по стадионите и е била заобиколена от спортисти. Вкъщи говорехме за спорт и постепенно тя се влюби във високия скок.

Какъв съвет би дала на родители-спортисти относно това дали да насочват децата си към спорта, който практикуват?
Според мен децата трябва сами да избират какво искат да правят. Мирела си избра високия скок, въпреки че аз бих предпочела да бъде спринтьорка като мен. Но важно е децата сами да решават.
Ти си участвала на Олимпиада, а Мирела спечели сребърен олимпийски медал от Рио де Жанейро 2016 с най-добър опит 197 см. Колко по-голяма е емоцията като родител, когато гледате детето си да спечели медал на Олимпиадата?
Емоцията е на 200% по-голяма. Много по-трудно е да гледаш по телевизията, но когато си на самото място, емоцията е огромна. Всеки мечтае детето да надгради неговите успехи.

Мирела често обича да изненадва близките и феновете с решенията си по време на състезание. Кой е най-емоционалният спомен за теб от гледна точка на скок в резултатите. Едно европейско си спомням, на което тя много промени височината. Ти как го изживя този момент?
Тогава бях в стадиона и бях в прединфарктно състояние. Тя винаги си е взимала сама решенията. Даже треньорът й я остава тя да си вземе решение какво да направи и винаги, когато си ги взима – е печеливш ход. Тогава беше една страхотна емоция, която изживяхме всички българи, които бяхме не само там, но и тези които гледаха по телевизията. Имам един момент, който си спомням, когато видях че вдига 96 – Мирела не мърда, стои си. И аз си мисля – тя няма ли да скача?
Звъня на мъжа ми и го питам, тя няма ли да скача? И той: Ама, ти си там, аз откъде да знам? И я гледаме само. Става 98 и тя се обува съвсем бавно. И аз внимателно наблюдавах дали шпайковете обува или маратонките, за да си ходи… какво ще прави?! После видях, че се настройва – не издържах и излязох от стадиона.
Скока не го гледах. Само чух един жесток вик. И тичах, и тичах..
Влязох на стадиона и гледам летвата се клати и започнах да се моля да не пада. Страхотна емоция беше.

Ти винаги си била много емоционална, но Мирела пък е точно обратното. Тя не показва никаква емоция. По време на състезания е изключително концентрирана, винаги някак си успява да се овладее и да се справи по най-добрия начин.
Тя овладява своите емоции и винаги се справя, което е възхитително. Браво на нея!
Какви са най-важните ценности, които сте успели да възпитате в нея?
Ммного е важна ролята на родителите и примера, който те дават.
Мирелка е взела таланта на моя мъж Краси, а от мен – упоритостта и моя хъс за победа. Аз бях изключително дисциплиниран спортист и работохолик. Исках да го предам и на нея. Тя беше изключително самостоятелна и сега е изключително самостоятелна. Ние никога не сме се месили в нейния избор.
И досега според мен това много е печелившо.

Как се справяте с трудните моменти, като например контузиите на Мирела?
Това са много тежки моменти за нас, но Мирела винаги се старае да не ни натоварва. Тя знае, че контузиите са част от спорта и се справя с тях изключително добре.
Тя много вярва в успеха и в победата и знае, че контузиите са част от него.
Как мислите, че Мирела ще бъде запомнена, когато реши да се оттегли от спорта?
Тя определено ще остави добро впечатление в хората като човек с високи човешки ценности, като спортист и като личност, която винаги е готова да помага.
Казва, че иска да предаде доброто напред!
Вярваш ли, че добротата може да спаси света?
Абсолютно. Трябва да бъдем добри и позитивни, защото животът е прекрасен.
Автори: Рая Иванова, Ангелина Хаджимитова
Снимки: Sportal.bg, Български олимпийски комитет (БОК), startphoto.bg, личен архив, Gettyimages.com